юли 24 2008

Обръщане на катамаран

Неделя сутринта. Пиеме кафе. Слънцето напича а вятъра се крие…..
След кратко двоумене какво да правим при очертаващото се безветрие някой се обади „Що не влезнете да обърнете катамарана – да потренирате така да се каже“
Влязохме.
По пътя никои не изрече на глас въпроса който всички си задавахме – дали да не обърнем катамарана, да излеземе сухи и да кажем, че очевидно няма вятър….
Избрахме си място достатъчно дълбоко и близо до брега. Освободихме предварително всички въжета, прибрахме стаксела, вързахме въже за единия край на катамарана и така да се каже бяхме готови. Подредихме се от едната стана на катамарана, хванахме се за въжето, отпуснахме се назад и преди да се усетим летяхме към водата, а един катамаран идваше над нас-)))))
Изплувахме, всички бяха добре, качихме се на обърнатия катамаран и поседнахме за малко.
На брега вече имаше малка групичка хора които наблюдаваха с интерес. Пропуснах да кажа, че предварително бяхме притотвили спасителен екип на брега с една моторна лодка.
И дойде времето за „откапачване“ на катамарана – привеждането му във вид готен за експлоатация или по просто казано обръщането му отново.
Наредихме се от едната страна, хванахме се за въжето, отпуснахме се и …. нищо….освен че изпопадахме във водата. Катамарана не помръдна. Първото нещо което ми хрумна в този момент е, че ако не го обърнеме пак ще ни бъзикат с години напред.
Качихме се отново на катамарана, подредихме се от едната страна, хванахме се за въжето, придърпахме го и след мъничко едната страна се отлепи. Продължихме да го дърпаме плавно до момента в който катамарана се беше изправил перпендикулярно на водата а ние едвам се крепяхме. Последен тласък и всички се озовахме във водата. Качихме се на катамарана и се върнахме на брега. Мисията беше приключила успешно. Открихме най-добрия начин да измиеш един катамаран.

2 коментара

юли 03 2008

Втори опит с катамарана Happy Cat

Published by under Катамаран Happy Cat

След като при първия ни опит с катамарана Happy Cat понаучихме доста за плаването под ветрила, решихме да пробваме как ще се справим самички. За целта избрахме язовир Батак поради няколко причини:

– там е доста спокойно /все още / и много по-чисто от язовир Искър.

– язовира е огромен, а брега разнообразен и не е досадно да плаваш покрай него.

– все още се намират много спокойни и приятни кътчета, без огромни досадни хотели струпани един върху друг.

Рано, рано сутринта Сергей сглоби почти сам катамарана. Под почти сам имам предвид, че му беше оказана известна помощ при вдигането на мачтата / не от нас, ние още спяхме 🙂 /. Цялото сглобяване му отне около половин час така, че към 9.00 сутринта вече беше във водата. Времето беше отлично, слънчево, слаб вятър и без вълни. След като се събудихме и пихме кафе, ние също направихме няколко кръгчета. На последното ни излизане към нас се присъединиха двама ентусиасти с малко дете. Оказа се, че катамарана побира 4 възрастни и 1 малък пътник без проблеми.

След обяд времете се промени, излезе силен вятър, много облаци и вълни. Тъкмо тогава обаче решихме да се преместим от хотела срещу островчето и да отидем от другата страна на язовира в един хотел, почти при стената. Багажа го събрахме лесно, но ни домързя да разглобяваме катамарана и сметнахме за удачно да отидем до хотела по вода, при насрещен вятър и вълни. Тъй като вече не се страхувах толкова от водата Сергей успя да ме навие да тръгна с него, за да му помагам при управлението. Това мое решение се оказа голяма грешка, тъй като не бях подходящо екипирана. Още щом се отдалечихме на няколко метра от брега вълните почнаха да ни заливат така, че се намокрихме обилно, а водата там в края на април не е никак топла. Духаше силен вятър, което допълнително усилваше чувството за студ, а и като допълнителен бонус вятъра идваше откъм стената, та трябваше през цялото време да се движим на „качване“. След около час и половина плаване бяхме стигнали до средата на язовира и бяхме толкова премръзнали, че на мен зъбите почнаха да ми тракат от студ. И запомнете едно от мен – да захапеш спасителната жилетка, за да не ти тракат зъбите не помага. Въпреки всичко продължихме да се борим с вятъра и да продъжаваме напред, като истински морски вълци. Сигурно и на тях им се е случвало да са мокри до кости, премръзнали, да се унасят и да задрямват, но същeвременно да стискат шкотите и да се опитват да управляват платното. Минаха три часа и тъкмо се приближихме до целта си, оставаха ни около 100 – 200 метра, когато вятъра стихна. Тъй като нямахме търпение да си облечем сухи дрехи и да се стоплим, стигнахме до брега с гребане.

Добрахме се до хотела и след една топла баня и аспирин вече се чувствахме малко уморени, но и същевременно имаше едно особено топло и приятно чувство, че си се справил успешно и си постигнал целта си. Че си устоял на вятъра и си го овладял, че си искал да прекараш пълноценно и разпускащо деня и си го постигнал.

One response so far