Първо плаване с MacGregor 26M

Искам да Ви разкажа за първото си плаване с ветроходната яхта MacGregor 26M.

Както може би знаете никой от нас не беше плавал сам или с приятели с по-голяма ветроходна лодка. Не е MacGregor-a е голяма, не, само 7.80 м. е. Въпреки това успяхме да се качим 7 човека, 6 от които бяхме постоянно на кокпита. Е, малко е тесничко, ама като искаме да сме отвън няма начин. Успяхме да я избутаме от кея, без да ударим нищо. Вятърът беше много приятен и не много силен. Въпреки това, на моменти успявахме да постигнем крен от 30 градуса. При първото по-силно накреняване се поуплашихме всички, но веднага ни стана ясно, че няма нищо опасно. Не можем да изпаднем от лодката, нито да се обърнем. Управлението на платната е супер лесно и удобно от кокпита, всичко ти е подръка, така че може да се управлява и от един човек. Лично на мен вътре ми е малко клаустрофобично, тъй като не мога да разбера кога точно лодката ще се накрени и се налага понякога да се подпирам по стените. Иначе е удобно, комфортно, спокойно се събират четирима души, без да се блъскат. Но това дали ще си на кокпита или вътре е въпрос на личен избор.

Лодката на мотор също се държа много стабилно и лесно, само дето е доста по-шумно.

Направихме си и малък експеримент. На платна, без да се управлява лодката, без да се държи руля, насочената вече лодка си държи курса. Така, дори и да изпуснеш руля или да влезеш за нещо в кабината, ако сте сами може да бъдете спокойни. Няма да имате проблем.

Прибирането и приставането също не са проблем, единствето трябва да свикнете с габаритите на яхтата.

Обръщане на катамаран

Неделя сутринта. Пиеме кафе. Слънцето напича а вятъра се крие…..
След кратко двоумене какво да правим при очертаващото се безветрие някой се обади „Що не влезнете да обърнете катамарана – да потренирате така да се каже“
Влязохме.
По пътя никои не изрече на глас въпроса който всички си задавахме – дали да не обърнем катамарана, да излеземе сухи и да кажем, че очевидно няма вятър….
Избрахме си място достатъчно дълбоко и близо до брега. Освободихме предварително всички въжета, прибрахме стаксела, вързахме въже за единия край на катамарана и така да се каже бяхме готови. Подредихме се от едната стана на катамарана, хванахме се за въжето, отпуснахме се назад и преди да се усетим летяхме към водата, а един катамаран идваше над нас-)))))
Изплувахме, всички бяха добре, качихме се на обърнатия катамаран и поседнахме за малко.
На брега вече имаше малка групичка хора които наблюдаваха с интерес. Пропуснах да кажа, че предварително бяхме притотвили спасителен екип на брега с една моторна лодка.
И дойде времето за „откапачване“ на катамарана – привеждането му във вид готен за експлоатация или по просто казано обръщането му отново.
Наредихме се от едната страна, хванахме се за въжето, отпуснахме се и …. нищо….освен че изпопадахме във водата. Катамарана не помръдна. Първото нещо което ми хрумна в този момент е, че ако не го обърнеме пак ще ни бъзикат с години напред.
Качихме се отново на катамарана, подредихме се от едната страна, хванахме се за въжето, придърпахме го и след мъничко едната страна се отлепи. Продължихме да го дърпаме плавно до момента в който катамарана се беше изправил перпендикулярно на водата а ние едвам се крепяхме. Последен тласък и всички се озовахме във водата. Качихме се на катамарана и се върнахме на брега. Мисията беше приключила успешно. Открихме най-добрия начин да измиеш един катамаран.

Изгубените очила

Това е една малко комична и много драматична случка с катамаран и едни очила.

Решихме да плаваме с катамарана около Пловдив. Намерихме си едно малко язовирче, не помня точно селото, мисля че беше Оризари. Препоръчаха ни го като хубаво място за риболов и отдих. Уви, не ни допадна – бреговете стръмни, язовира е ужасно мъничък, а на всичкото отгоре ниско над него минаваха някакви жици, в които за малко да се закачим. Както и да е, тъй като не ни се търсеше друго място решихме да останем там. Едвам успяхме да свалим катамарана до брега и да го сглобим, тъй като край водата имаше място за около трима души, стоящи прави, а за катамаран да не говорим. Някакси си справихме, и влязохме във водата. За плаване и дума не може да става, язовира е по-малък и от езерото Панчарево. Обиколихме го няколко пъти и тръгнахме да излизаме, щото взе да става много скучно. На метри от брега обаче вятъра се обърна изведнъж, грота се завъртя и шкотата отнесе очилата на Илина някъде във водата. Уж видяхме къде паднаха /горе долу/, а ги търсихме безуспешно около час и накрая се отказахме. Лошото беше, че бяхме с три коли, но и шофьорите бяха същия брой, но за сметка на това беше неделя към 4 след обяд, а ние се намирахме в някакво село близо до Пловдив. Тръгнахме да търсим оптика, въпреки че не познаваме добре Пловдив. По някакви неведоми пътища, но без лутане и без да знаем къде се намира хипермаркета, в който само предполагахме че има оптика, се оказахме на точното място. Успяхме да вземем лещи.

Денят ни тръгна зле, но в крайна сметка всичко свърши благополучно.

Добре дошли при нас

Здравейте любители на вятъра и морето!
Щом сте открили нашия блог, значи вече Ви е влязъл „вятър в главите“ или вече си пробива път натам.
Интересува ли Ви как си прекарваме ние? Искате ли да се присъедините към нас? Влече ли Ви да киснете по цял ден в някоя локва, чакайки вятъра да се сети да подухне, или да крещите, носейки се с бясна скорост по водата, носени от вятъра?
Интересно ли Ви е какво различава една яхта от друга и има ли за Вас по-важни неща от обзавеждането и интериора на яхтата, включително и „русата“ част от интериора и екстериора?
Е, ние сме всяка свободна минута във водата, и тук, както и във блога към фирмения ни сайт – www.se-yachting.eu, ще публикуваме нашите, и на нашите приятели, преживелици във водата и лодката.
Каним и Вас да се включите – и в екипа на борда, и в блога.

Втори опит с катамарана Happy Cat

След като при първия ни опит с катамарана Happy Cat понаучихме доста за плаването под ветрила, решихме да пробваме как ще се справим самички. За целта избрахме язовир Батак поради няколко причини:

– там е доста спокойно /все още / и много по-чисто от язовир Искър.

– язовира е огромен, а брега разнообразен и не е досадно да плаваш покрай него.

– все още се намират много спокойни и приятни кътчета, без огромни досадни хотели струпани един върху друг.

Рано, рано сутринта Сергей сглоби почти сам катамарана. Под почти сам имам предвид, че му беше оказана известна помощ при вдигането на мачтата / не от нас, ние още спяхме 🙂 /. Цялото сглобяване му отне около половин час така, че към 9.00 сутринта вече беше във водата. Времето беше отлично, слънчево, слаб вятър и без вълни. След като се събудихме и пихме кафе, ние също направихме няколко кръгчета. На последното ни излизане към нас се присъединиха двама ентусиасти с малко дете. Оказа се, че катамарана побира 4 възрастни и 1 малък пътник без проблеми.

След обяд времете се промени, излезе силен вятър, много облаци и вълни. Тъкмо тогава обаче решихме да се преместим от хотела срещу островчето и да отидем от другата страна на язовира в един хотел, почти при стената. Багажа го събрахме лесно, но ни домързя да разглобяваме катамарана и сметнахме за удачно да отидем до хотела по вода, при насрещен вятър и вълни. Тъй като вече не се страхувах толкова от водата Сергей успя да ме навие да тръгна с него, за да му помагам при управлението. Това мое решение се оказа голяма грешка, тъй като не бях подходящо екипирана. Още щом се отдалечихме на няколко метра от брега вълните почнаха да ни заливат така, че се намокрихме обилно, а водата там в края на април не е никак топла. Духаше силен вятър, което допълнително усилваше чувството за студ, а и като допълнителен бонус вятъра идваше откъм стената, та трябваше през цялото време да се движим на „качване“. След около час и половина плаване бяхме стигнали до средата на язовира и бяхме толкова премръзнали, че на мен зъбите почнаха да ми тракат от студ. И запомнете едно от мен – да захапеш спасителната жилетка, за да не ти тракат зъбите не помага. Въпреки всичко продължихме да се борим с вятъра и да продъжаваме напред, като истински морски вълци. Сигурно и на тях им се е случвало да са мокри до кости, премръзнали, да се унасят и да задрямват, но същeвременно да стискат шкотите и да се опитват да управляват платното. Минаха три часа и тъкмо се приближихме до целта си, оставаха ни около 100 – 200 метра, когато вятъра стихна. Тъй като нямахме търпение да си облечем сухи дрехи и да се стоплим, стигнахме до брега с гребане.

Добрахме се до хотела и след една топла баня и аспирин вече се чувствахме малко уморени, но и същевременно имаше едно особено топло и приятно чувство, че си се справил успешно и си постигнал целта си. Че си устоял на вятъра и си го овладял, че си искал да прекараш пълноценно и разпускащо деня и си го постигнал.

Първия ни досег с водата и ветроходните съдове

Тъкмо си бяхме взели катамарана Happy Cat и нямахме търпение да го пробваме. В първия удобен уикенд го натоварихме в багажника, метнахме се на колите и се озовахме на яз. Искър. Предварително бяхме поканили доста хора да го пробват и те заедно с нас / а и тъй като ние досега не бяхме плавали с никакви ветроходни съдове да ни дадат и малко ценни съвети 🙂 /. Бяхме го сглобявали само веднъж / с упътване /, но за щастие имаше доста хора, за да ни помогнат. Е, сега вече го сглобяваме за 15 мин., все пак са ни необходими тренировки. Решихме, че като за първи опит е добре да плава с него човек, който се е качвал и друг път на нещо подобно и предвидливо си бяхме намерили такъв /мислехме си, че плаването ще мине гладко. Да, ама не /. Не видях как, защо и по какъв начин, но той се обърна на „капак“. Наложи се да го спасяваме с водно колело. Както и да е, успяхме да изкараме и него и катамарана от водата, а тя през април е доста студена. Следващият опит направиха Сергей и Милен. Искам да похваля Милен, справя се отлично и даде на Сергей ценни уроци. След това почнаха да го пробват кой както се вреди и никой друг не успя да се обърне. Наплива беше голям, само аз не се блъсках да се качвам, тъй като имам панически страх от водата и не мога да плувам. Късно следобяд кои знае защо решиха, че и аз трябва да опитам и почти насила ме качиха. С една жилетка, много мрънкане и рев / без сълзи и сополи/ се отдалечихме от брега. Оказа се, че не е толкова страшно, няма вероятност да се обърнеш, освен ако не знаеш какво правиш и как да го управляваш. Можеш и да се намокриш, но ако има по-силен вятър и вълни. Иначе при по-спокойно време си излизаш сух.

Е, цялата събота не мина и без още едно произшествие. Привечер вятъра спря, а в средата на язовира се оказаха Сергей, един от присъединилите се към нас ентусиасти Явор и неговата приятелка. Бяха и доста мокри и премръзнали. Щяхме да ги спасяваме с джета, който също бяхме докарали за тест драйв, но се беше свършил бензина. Докато стигнем до Самоков за бензин и се върнем, те вече бяха успели да излязат с гребане.

Вечерта мина в доста приятна обстановка с новите ни приятели, също ентусиасти като нас, с част от които продължихме нашите първи опити за плаване с ветрила и в неделя.